Спиране на границата заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове . Право на свободно движение . Част III

Спиране на границата заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове . Право на свободно движение . Част III

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Спиране на границата заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове . Право на свободно движение . Част 3

 

 

Адвокатска Кантора Белов предоставя на Вашето внимание информация относно спирането на границите на граждани на Република България, заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове.

 

Настоящата статия се явява и продължение на засегнатата от нас теми относно „Онлайн проверката на глоби. Проверка на задължения по СУМПС (шофьорска книжка) или електронен фиш (ФИШ) / акт (АУАН) /НП с възможност за извършване на плащане.“ Част 1 и  „Наложиха ми глоба. Съставиха ми акт. Оспорване на административен акт. Какво да правя? Част 2“.

 

Преди да продължим към изложението на настоящата статия, следва да отбележим, че Адвокатска Кантора Белов адмирира и насърчава всеки един български гражданин към стриктното спазване на Закона за движението по пътищата.

 

Спиране на границата заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове . Част 3

 

 
Мога ли да напусна страната ако имам неплатени глоби?

 

 

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 35 от Конституцията на Република България всеки има право да напуска пределите на страната. Това право може да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани[1].

 

Конституционното право на гражданите свободно да напускат пределите на страната е неотменимо, без да е абсолютно. То може да бъде ограничавано, но само при спазване на условията по чл. 35, ал. 1 от Конституцията – ограничението да е установено със закон и да е насочено към адекватна, пропорционална защита на конституционно признати ценности, като националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани[2].

 

Всеки български гражданин, включително и малолетно дете, който притежава документи за самоличност и спрямо когото не е наложена принудителна административна мярка по [Закона за българските лични документи] или друга такава, наложена от органите на прокуратурата или съда, има конституционното право свободно да напуска пределите на страната[3].

 

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

 

Нещо повече, следвайки нормата на член 2, параграф 2 и 3 на Протокол 4 на Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята, като упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите[4].

 

Европейското законодателство.

 

Правото на свободното придвижване на гражданите е инститтуционализирано и в европейското законодателство. Така в  член 21, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване.

 

В своята практика Съдът на Европейския съюз приема, че ограничение на свободите на движение, закрепени в ДФЕС, представлява всяко национално правило, което е способно да попречи или да направи по-малко привлекателно упражняването на основна свобода, гарантирана от ДФЕС[5].

 

Съдебната практика приема, че като ограничение на свободното движение на хора по чл. 21, пар. 1 ДФЕС се квалифицират създадени от националното право „сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер.[6]“.

 

Правото на свободно движение, закрепено в чл. 21 ДФЕС, е доразвито в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38).

 

В съответствие с член 4 „Право на излизане“, параграф 1 от Директива 2003/38, без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държавата членка, за да пътуват до друга държава членка.

Разпоредбата на член 5 „Право на влизане“, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда, че без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, държавите членки дават на гражданите на Съюза разрешение да влизат на тяхна територия с валидна карта за самоличност или паспорт и дават на членовете на семейството, които не са граждани на държава–членка, разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт. От гражданите на Съюза не следва да се изискват входни визи или да се налага равностойно задължение – така и Определение № 13906 София, 10.11.2020 по дм. дело № 8974/2020 на Върховния административен съд.

 

За повече, моля прочетете секцията ни 

 

Институции & Съдилища

 

или се свържете с нас

 

Адвокатска Кантора Бельов Ви информира, че настоящата статия засягаща въпроса  „Спиране на границата заради неплатени глоби, електронни фишове, наказателни постановления, актове . Право на свободно движение . Част 3“ не съставлява адвокатска консултация, но поради значимостта на гарантираните и защитените от закона права за свободно движение, ние препоръчваме, винаги да търсите съдействие от адвокат.


[1] Така Решение №2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело №2/2011 г. ;

[2] Палк там ;

[3] Така Решение №9918 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1891 / 2009.г,

[4] Така Решението от 23.05.2006 г., Riener v Bulgaria, no 46343/99; решение от 26.11.2009 г., Gochev v Bulgaria, no. 34383/03) ;

[5] Така решението по 30 ноември 1995 г., Gebhard, С-55/94, ECLI:EU:C:1995:411; решение от 5 юни 2018 г., Coman, С-673/16, ECLI:EU:C:2018:385 ;

[6] Така решението от 2 октомври 2003, Garcia Avello, С-148/02, ECLI:EU:C:2003:539; решение от 12 май 2011 г., Runevic-Vardyn and Wardyn, С-391/09, ECLI:EU:C:2011:3291, т. 76 ;

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.