Уволнение ! Закрила при уволнение . ЧАСТ I

Уволнение ! Закрила при уволнение . ЧАСТ I

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Уволнение ! Закрила при уволнение . ЧАСТ I

 

Правото на труд е изведено на конституционно ниво като основно право на гражданите (чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България).

 

Неговата уредба в Основния закон е признание от най-високата правна трибуна за фундаменталното значение на труда като общо и лично благо.[1]

 

Адвокатска Кантора Белов предоставя на Вашето внимание информация относно това какви са правата Ви при незаконно уволнение и каква е същността на процеса.
 
Нормативна уредба при уволнение ?

 

Основен източник на правната уредба в защитата срещу незаконно уволнение е уредена в чл. 344 до чл. 346 от Кодекса на труда (КТ), както и в чл. 310 до 317 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

 

Кои са страните при уволнение ?

 

Като следствие на всяко едно трудово правоотношение, задължителни страни[2] при защитата срещу незаконно уволнение са от една страна, работникът / служителят, който оспорва незаконното уволнение, а от друга страна работодателят, който е извършил незаконното уволнение[3].

 

Зашита при незаконно уволнение .

 

Предназначението на правната защита срещу незаконно уволнение е да осигури защита на работниците / служителите, след като трудовото правоотношение се прекрати.

 

По своята юридическа същност тук става дума за реализиране на субективно процесуално право, състоящо се в оспорване на уволнението.

 

Работникът / служителят разполага със съвкупност от правни средства и възможности предоставени му от закона, за да се установи незаконността на уволнението, уволнението да бъде отменено и неблагоприятните последици за работника / служителя да бъдат отстранени.

 

При незаконното уволнение работодателят е упражнил правото си на уволнение в нарушение на закона:

 

  1. Уволнението е извършено без основание, т.е. причина която не съществува в закона.

 

         2. Уволнението е извършено в нарушение на забрана, установена в закона.

 

          3.Дисциплинарното уволнение е извършено в нарушение на основни процедурни правила, установени в закона.

 

          4. При уволнение не е спазена предварителната закрила при уволнение, предвидена в закона.

 

Права на работника или служителя при уволнение.

 

Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

 

  •    признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна ;
  • възстановяване на предишната работа ;
  • обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнение ;
  • поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

 

 Възможно е работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

 

Право на работника/ служителя да оспори законността на уволнението пред работодателя .

 

Волеизявлението се отправя до работодателя с желание за преразглеждане, като основното искане е за отмяна на уволнението.

Няма пречка в това изявление да се направят и другите искания – по чл. 344, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодека на труда.

 

Обикновено в практиката се правят първите три искания – за отмяна на заповедта, за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

 

  • В каква форма следва да се направи оспорването за уволнение.

 

Оспорването може да се направи писмена форма, като това не е изрично уредено, но следва от формалния характер на трудовите правоотношения.

 

Работодателят обикновено се произнася с писмен акт, който най-често се нарича заповед.

 

 Работодателят не е длъжен да разгледа молбата отправена до него от работника / служителя и може да я отмине с мълчание и да не се произнесе по нея, защото смята искането за неоснователно.

 

  • В какъв срок следва да се направи оспорването за уволнение.

 

Няма законоустановени срокове в които работникът / служителят може да направи искане за отмяна на уволнение пред работодателя, както и относно произнасянето от страна на работодателя.

 

Работодателят, който е издал заповедта за уволнение може сам да я отмени.

 

В разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда е предоставена възможността на работодателят по свой почин да отмени заповедта си, без да е сезиран от работника / служителя.

 

Но важно уточнение тук е, че това може да се осъществи до определен момент – до предявяване на исковата молба пред съда от страна работника.

 

Право на работника/служителя да предяви пред съда иск за признаване на незаконността на уволнение и отмяна на уволнението .

 

Оспорването на уволнението по съдебен ред като процедура се урежда от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), част трета – особени искови производства, глава двадесет и пета: бързо производство .

 

Ищец по този трудов спор е уволненият работник/служител.

 

Ответник по иска е работодателят, законността на чиято Заповед за уволнение се оспорва в процеса.

 

Тежестта за доказване е на работодателя, той трябва да докаже че е уволнил работника/ служителя законосъобразно.

 

С този иск се търси правна промяна – признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната му.

 

Решението с което искът се уважава има преобразуващо (конститутивно) действие и силата на присъдено нещо произвежда исканата правна промяна, а именно:

 

признава уволнението за незаконосъобразно и го отменя.

 

  • В каква форма следва да се направи оспорването пред съд – за уволнение.

 

Оспорването по съдебен ред от страна на уволнения става в писмена форма, със задължителни реквизити установени в чл. 127 от Гражданския процесуален кодекс.

 

 
 
Съдът се произнася с писмено решение.

 

  • В каква срокове следва да се направи оспорването пред съд за уволнение.

 

  • 1-месечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2 ;

 

  • 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

 

  •  3-годишен – по всички останали трудови спорове.

 

        В заключение следва да посочим, че конституционното положение за свобода на труда се гарантира от свободата при възникване и прекратяване на правоотношенията.

 

В основата на единното конституционно право на труд и неговото реализиране стои не само свободното решение за начина, по който човек ще осигури материалните предпоставки за живота и издръжката си, но и самото упражняване на професията с гаранции за достъп, за кариера и за свободно излизане от нея.

 

Свободният избор на професия и място на работа означава, че всеки има право да започне работата, която желае, ако е обявена за заемане и има качествата и подготовката за това, както и да преустанови работа по свое желание, след като спази установения правен ред[4].

 

Полезна връзка –  Директива на Европейския съюз за а прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз

 

За повече, моля прочетете секцията ни 

 

Трудов договор, трудова борса & Трудов стаж

 

 

или се свържете с нас

 

Ще се радваме и да почерпите от нашия опит, както и да се запознаете с  съветите ни  относно отношението Ви към Вашите служители

 

Адвокатска Кантора Бельов Ви информира, че настоящата статия засягаща въпроса за  „Уволнение ! Закрила при уволнение . ЧАСТ I“, не съставлява адвокатска консултация, но поради значимостта на темата и справедливостта засягаща трудовото правоотношение, ние препоръчваме, винаги да търсите съдействие от адвокат.

 


[1] Вж. Решение № 17 от 08.11.2018 г. на КС на РБ по к. д. № 9 / 2018 г.

 

[2] Възможно е в даден вид отделно производство участие да вземе Синдикален орган, Инспекцията по труда, а Трудово експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и др.  да дадат мнение.

 

[3] Като ищец може да бъде конституиран и работодателят, но той може да иска само отмяна на прекратеното трудово правоотношение ( на уволнение ), но не може да задължи работника/служителя да се върне на работа.

 

[4]Вж. Решение № 7 от 17.09.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 7 / 2019 г.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.